Моята битка за правата на жените в Иран
Ширин Ебади – първата мюсюлманка, получила Нобелова награда за мир, вдъхновява милиони хора по света с работата си като адвокат, защитаващ жени и деца от жестокия режим в Иран. Ебади разказва своята история за кураж и непокорство, изправена пред правителство, твърдо решено да унищожи както нея, така и семейството и мисията ѝ.
Години наред ислямската република се опитва да сплаши Ебади, но след възкачването на власт на Махмуд Ахмадинеджад през 2005 година цензурата и преследването стават още по-ожесточени. Правителството подслушва телефоните на Ебади, наблюдава адвокатската ѝ кантора, напада дома ѝ. Въпреки че животът ѝ прилича на шпионски роман, нищо не е в състояние да я накара да замълчи и да спре да се бори за достойнството на хората.
Иранското правителство отнема всичко на Ширин Ебади – брака ѝ, приятелите и колегите ѝ, дома ѝ, кариерата ѝ, дори Нобеловата ѝ награда – но не успява да я лиши от смелостта да се бори за справедливост и по-добро бъдеще.
Това е поразителната история на една жена, която никога няма да се предаде независимо от опасностите.
***
“Дързък и шокиращ мемоар”
– Sunday Times
“Ширин Ебади разказва за поредица от зловещи атаки, които понася след като печели Нобеловата награда за мир през 2003 година. Този забележителен мемоар, който се чете като роман, описва опасната ситуация, в която се намира, и непоколебимостта ѝ да остане твърда въпреки всичко.”
– The Washington Post
“Ширин Ебади е вдъхновяваща фигура, а нейната напрегната, емоционална история е незабравима.”
– Publishers Weekly
“Пленяваща и откровена история за куража и силата на една жена, която се изправя срещу иранското правителство и оцелява въпреки всички опити да провалят усилията ѝ.”
– Kirkus Reviews
***
Ширин Ебади е родена през 1947 година в Хамадан, Иран. Ебади е една от първите жени съдии в Иран и първата жена, ръководила едно от най-висшите съдилища в страната, преди да бъде лишена от права да практикува професията си след Ислямската революция през 1979 година. През 90-те години Ебади отново се връща към правото като защитник на правата на жените и децата и основава център за човешки права, който повежда битка за правна реформа и обществен дебат относно дискриминационните закони в ислямската република.
През 1999 година прекарва един месец в затвора заради дейността си. Години наред тя е в центъра на женското движение на Иран. През 2003 година получава Нобелова награда за мир заради своята работа. Живее в изгнание след протестите, последвали президентските избори през юни 2009 година.
