Като момче. растящо в покрайнините на Дъблин. Гейбриъл Бърн търси убежище във въображаем свят сред полята и хълмовете недалеч от дома си. в периферията на бързо разрастващ се град. Син на родители от работническата класа и най-големият от шест деца. той храни детинско желание да стане свещеник. Когато е на единайсет години. Бърн прекосява Ирландско море. за да постъпи в семинария в Англия. Четири години по-късно отново се връща в родния си град. Там се хваща на работа като куриер и работник във фабрика. а в свободното си време ходи на кино. Именно тук може да започне да си представя живот отвъд сивия свят на Ирландия от 60-те.
Наслаждава се на театъра и поезията на улиците на Дъблин. населявани от образи. по-ексцентрични и забележителни от тези в който и да е роман. хора. които умело използват оживлението и остроумието. Негов приятел му предлага да постъпи в любителска театрална трупа – решение. което ще промени живота му завинаги и ще го изстреля в необикновена 40-годишна кариера в киното и театъра. Движейки се между чувствени спомени за детството в една вече почти изчезнала Ирландия и размишленията върху положението на звезда в Холивуд и на Бродуей. Бърн храбро разказва за битката си с пристрастяването и двусмислието на славата.
Книгата е великолепен портрет на едно детство в Ирландия и забележително пътешествие към бляскавия успех в Холивуд и на Бродуей. Да вървиш сред призраци е ту безумно забавна. ту сърцераздирателна. както и лирично отдаване на почит към хората и пейзажите. които в крайна сметка оформят съдбите ни.
Книгата е част от поредицата “Via Sine Fine”.
***
“Този път той е звезда в собствената си история.”
– New York Times
“Тази книга е поредното доказателство. че всички ирландци са поети. С език. който поражда чувствено улавяне на живота му. Гейбриъл Бърн описва какви сили са го превърнали в един от най-успешните ирландски износители на развлечения в света в много области. като печели награди и признание както на сцената. така и на екрана. По изключително остроумен и умел начин. като разкрива голямо вътрешно израстване и целеустременост. без да издава нищо от детайлите. които желае да премълчи. Когато го завърших. имах чувството. че познавам този човек по-добре. без нито частица повърхностен. клюкарски материал. Постиженията му са обширни и разнообразни и са му спечелили наистина многобройни почитатели. но дори и най-известните са споменати само мимоходом. тъй като се отразяват на случващото се в живота му по онова време. Силно препоръчително като прочувствен и изящен мемоар.”
– Ричард Форд
“И така. това е без съмнение една от най-добрите книги. които съм чел някога. В прозата на Гейбриъл Бърнс има нещо толкова лирично. Той пише грижливо и елегантно. пише като поет и си служи с невероятно оригинален изказ и типично ирландски разговорни изрази. Установих. че усещам близки много голяма част от преживяванията и историите му поради собствената ми история като шотландско-ирландски американец. Аз самата произхождам от голямо семейство. Бяхме девет деца и горките майка и татко бяха толкова отрудени и изтощени. Бърнс пише как е бил тормозен от католически свещеник с прелъстителен и приятен глас. Пише за душевноболната си сестра. Пише за бавното си осъзнаване. че трябва да стане актьор. Просто има толкова много страхотни истории. начинът. по който той внимателно. мило и състрадателно изобразява двамата си родители. просто докосна сърцето ми. Това е толкова прекрасна книга. Без колебание ѝ давам пет звезди и силно я препоръчвам.”
– Тереза Кенеди
“Великолепен мемоар. в който обикнах всяка дума! Авторът навлиза в най-болезнените области на живота си. което незабавно го свързва с читателя. Разкрива толкова много болка. която е преживял през годините – загубата на приятел от детството. тази на родителите му. алкохолизма и злоупотребата с наркотици. Тази книга е дар – да чуем как някой. на когото всички се възхищаваме и виждаме във филмите. споделя. може да ни позволи да прозрем дълбоко в живота и болката му. Освен това формата. в която пише този мемоар. е много лична. От пунктуацията до лиричното писане. всичко в този много интимен и въздействащ мемоар създава чувството. че просто разговаряте.”
– Зиби Оуенс
“Това си е майсторско постижение! Поетично. вълнуващо и много забавно четиво.”
– Колъм Маккан
“Красотата и чудото на този мемоар е в неподправената му искреност. Личната история на Гейбриъл Бърн е това. от което се ражда литературата.”
– Една О’Брайън
***
Гейбриъл Бърн е театрален и филмов актьор. роден в Дъблин. Участвал е в над 80 филма на знаменити режисьори. Носител е на награда Златен глобус. Наградата на критиците за най-добър актьор. два пъти е номиниран за наградата Тони. Живее в Ню Йорк.
