В живота същественото е да имаш за всичко мнение a priori. Наистина се оказва, че масите грешат, а личностите винаги имат право. Не трябва от това да вадим правила за поведение: не е необходимо да бъдат изказани, за да се следват. Има само две неща: любовта, под всичките й форми, с красиви момичета и музиката от Нови Орлеан или на Дюк Елингтън.
Инженер, преводач, писател, сценарист, либретист, журналист, композитор, тромпетист, изпълнител, Борис Виан никога не е бил разбран и признат приживе. По-малко от десет години след смъртта му неговото творчество пленява младите от май 68-а, личността му остава идеал за редица поколения и не престава да очарова и озадачава. Авторът на “Пяната на дните” продължава да въплъщава младостта, новаторството, дързостта. Трудно е да се пресъздаде един толкова богат, наситен и обвит в легенди жизнен път. Френската писателка и журналистка Клер Жюлиар успява, може би защото вярва, че животът на нейния герой е едно от най-успешните му произведения.
Борис Виан живя едва тридесет и девет години, ала сътвореното и прозряното от него неизменно поражда въпроса: “Колко съществувания всъщност е преживял?”
