Милиони почитатели мислеха, че познават Антъни Бурдейн – “свидетелят и гласът на света”, той е “човекът, който имаше най-великата работа и най-великия живот”.

Когато за написването на Антъни Бурдейн. Разказаната биография Лори Уливър, неговата дългогодишна асистентка и сътрудничка, интервюира 91 души, които са го познавали добре, тя осъзнава, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, и че тя самата е виждала “само част от личността на Тони Бурдейн, само част от противоречивата му същност”.

За първи път в тази книга авантюристът, който показа на милиони вкуса на живота и чистата наслада, оживява като истински пълнокръвен човек. Човек изтъкан от противоречия – космополитен и интровертен, забавен и саркастичен, прям и много пъти циничен, изключително харизматичен и едновременно с това социално непохватен. Човек, който преследва славата, докато бяга от нея. Понякога самотен, често в битка с вътрешните си демони.

Авторката разговаря със семейството му – брат му, покойната му вече майка, двете му бивши съпруги, дъщеря му Ариан, с негови близки приятели, партньори, колеги и издатели. Техните истории за Тони, споделени след смъртта му, са искрени и пълнокръвни, сърцераздирателни, вбесяващи, но са разказани без притеснения и без спестени от куртоазия подробности.

С тази своеобразна биография съпреживяваме метаморфозите, през които е преминал Бурдейн – от любопитно дете и бунтовен тийнейджър до младия пристрастен към хероина готвач, който винаги е искал да стане писател. Еволюцията му от създаването на Поверително от кухнята, заснемането на Cook’s tour, No reservations и Parts unknown до превръщането му в световна знаменитост. Славата, която не му понася, напрежението в живота му и крахът на двата му брака.

Подредени хронологично, всички тези спомени обрисуват една нова, ярка личност, един по-завършен образ на забележителен човек със забележителен живот и разкриват кой е Антъни Бурдейн, какво го е движило и какво го е вдъхновявало. Дали острият му ум и авантюристичен дух са изпреварили времето, или просто бунтът и непрестаннотo търсене на тръпка и адреналин са били неговият начин да се справя с болката и съмненията? Дали умората е довела до решението му да напусне този свят, или е било нещо друго?

“Винаги щом камерите се изключат и хората от екипа се отпуснат и седнат да изпият по един коктейл, се ощипвам. Не мога да повярвам, че работя това”. Гласът му, начинът, по който го изрече – всичко беше много красиво. Това не беше човекът от телевизията. Беше Тони. В тази книга ще се запознаете с него.”
Из книгата