Пред своя приятел и съмишленик Драголюб Гаджев Анастасия Мозер си припомня за своето трудно детство в Царство България, за гоненията, на които е бил подложен баща й, д-р Г. М. Димитров, за неговата съпротива срещу Тристранния пакт, а след това и срещу комунизма. Тя разказва за капаните на Студената война, за съдбата на българските емигранти, за новата надежда и за разочарованията на прехода към демокрация.
Нейните спомени са документ и за историята на земеделското движение, неговия принос за демокрацията и социалното, икономическо и духовно развитие на България и до днес.
Зад думите на Анастасия Мозер прозира нейната непоклатима вяра в по-доброто бъдеще, в силата на българския дух, в свободата и човечността.
Художник на корицата: Дамян Дамянов
