„Сказанието“ е дългоочакваната трета част от сагата „Задругата“ и далечна предистория.

„1868: Защо се провали Раковски?

Манастирът си бе все същият – от векове едно от тайните хранилища на древни книги, стари документи, и всякакви вещории – някои на повече от хиляда години. И монахът бе същият – един от няколкото, посветени в пазенето на най-голямата ценност на Задругата – спомена за историята.
Синеокият пристъпи вътре. Чакаха го. Старецът го въведе в библиотеката. Това бе официалната част, където често бяха влизали дори турци. Важните работи не бяха тук, а из пещери и специални укрития в околността. Известно количество документи имаше и в добре прикрито подземие.
– Ето я… – каза Старецът. – Отне ни седем години да я намерим и още една нашите хора да я препишат на ръка. Искаше я Раковски, но стигна до теб.
– И той изглежда усети, че е сгрешил нещо. Че нещо му липсва – каза Синеокият.
– Не знам дали отговорите са вътре – каза Старецът, – Аз я прочетох, интересна е. Но дали има онова, което търсиш, не знам. Струва ни купища злато и време. Знаеш ли как се преписва китайски, без да знаеш езика.
Синеокият се усмихна:
– Досещам се.
Всъщност пратените в тази налудничава мисия на хиляди мили от тук бяха добре подготвени и знаеха китайски език. Но съвременния. А това бе някакъв диалект отпреди повече от хиляда години. Реално бяха преписвали йероглифите, без да ги разбират.
– Един и същи текст е на три езика – китайски, латински и стария български – каза монахът.
– Това е добре, няма да се налага превод.
– Българският е със старите букви. Древните – каза Старецът. – Някои дори преписващите не ги знаеха и са ги прерисували. Малцина дори в Задругата ги знаят. Ще си помагаш с латинския. Аз така на някои места четох.
– Аз знам древните букви на българите – каза Синеокият.
– Тогава може би ще вникнеш най-добре в текста. Това би следвало да е оригиналът, а другите два са преводи. Макар че в китайската библиотека всичко е наредено на обратно – китайският изглежда оригинален, а другото – преводи.
– Единствено абсолютната истина от първоизточника ми трябва.
Старецът се усмихна:
– Никой не може да потвърди или отхвърли написано тук. То е единствено сведение само за себе си. Но изглежда толкова истинско.
– Някак Господ трябва да подскаже отговорите на българите. Време е – каза Синеокият.
– Да, време е – съгласи се Старецът и му подаде книгата.
На подвързията – ръчно изработена, пишеше: „Сказание на Куин Янг“.
Синеокият бързо се прибра в отредената му килия и без да може да удържи вълнението си, разлисти първата страница…“
Из книгата