Преди тишината

Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска – живее в мярата и мярата диша чрез нея. В “Преди тишината” абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш – дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява – ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор.
Валентин Дишев