Чуй ме

Понякога имаш нужда да бъдеш ЧУТ.

Понякога имаш нужда да бъдеш ИЗСЛУШАН

РАЗКАЗВАЙ С МЕН…

Историята на живота ми в 3 изречения:

Не се превръщаш в пеперуда с отварянето на очите си.

Порастването е процес, в който пропукването на пашкула боли, но винаги от него излиза нещо красиво.

Дай на себе си време, за да могат да станат крилете ти силни.

„…Чуваш ли ме? Разгърни ме. Поспри. Послушай ме. Дали съм аз онзи глас, който чуваш понякога, когато затвориш очи и останеш със себе си. Дали съм случайност, дали съм твоята точна среща. Запознаваме се в най-подходящия момент. Можеш да бъдеш сигурен в това. Имаш нужда от мен. Повикал си ме и сега попадам в ръцете ти. Какво ще намериш тук? Всичко, което имаш нужда да чуеш. Да видиш, да докоснеш. Няма да те уча на нищо, само ще ти покажа. Ще те разведа в моя свят, който си прилича безумного много с твоя.“

Почти на 30, Силвия представя себе си като дете, което обича да се забавлява и обожава живота до безкрайност. Непрекъснато го затрупва с въпроси, а той така и не се уморява да й отговаря по милион различни начини. Последния път, в който го пита „какво ще ме направи щастлива и пълноценна“, превръща хобито й в професия. От малка обича четките, а сега има възможност да твори с тях не само върху бял лист. Дете на Уран, но се учи да живее на всички планети. Обича космоса, мистичното и пътуването. Мечтае за свят с повече емпатия и любов. Живее за думите и силата, които имат. Вдъхновява се от възможността чрез тях да записва уроците, чувствата и мислите на сърцето си.