Трите въпроса (Хорхе Букай)

Това е книга за съкровените пътища, които трябва да извървим в търсене на щастието. Някой може да си помисли, че съществува една формула, един път и един начин да бъдем щастливи, и ще се разочарова, че няма да открие тук вълшебната формула. Книгата обаче е своеобразна карта, която ще ви помогне да следвате вярната посока, докато чертаете собствения си път към щастието. Достатъчно е само да си отговорите на три простички въпроса, в които се крие предизвикателството на целия ни живот:Кой съм?Накъде отивам?С кого?Важно е да открием отговорите:   – За да се предпазим от изкушението да позволим на човека до нас да определя пътя ни;   – За да не се подлъжем да се самоопределяме в зависимост от това кой ни придружава;   – За да не нагаждаме посоката в зависимост от пътя на човека до нас;   – За да не допускаме никой да решава кои сме въз основа на избраната от нас посока и още по-малко – да ни отъждествява с този участък от пътя, по който вървим в момента.Роден през 1949 г. в Буенос Айрес, днес Хорхе Букай е от тези личности, които са щастливи, че „сами са изградили себе си“. Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като „професионален помощник“. Букай разказва, че когато се дипломирал като лекар през 1973 г., все още не бил съвсем наясно с понятието психично здраве. Пет години по-късно, вече квалифициран специалист по умствени заболявания, имал усещането, че е научил малко повече за патологиите на съзнанието, но все още не знаел нищо за произхода и природата на психичното здраве.Днес теориите му , макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни. Доказателство за това е огромният читателски интерес, на който се радват книгите му. По думите на Хорхе Букай фактът, че всяка негова книга се превръща в бестселър, се дължи на много работа, на определени умения, които е придобил, и на привилегията да е внук на двама дядовци, които са разказвали приказки.