Хроника от 5500 г. пр. Хр. – 642 г

Описание

Драги читателю,

Според Историята на патриарсите на Александрийската коптска църква, Йоан от Никиу, авторът на тази книга, живее по времето на патриарсите Йоан III Семнудски (680–689 г.), Исаак Александрийски (686–689 г.) и Симеон I Александрийски (699–700 г.). Първоначално той е епископа на град Никиу, долен Египет, в делтата на река Нил. През 696 г, е назначен за главен управник на манастирите в Горен Египет, вероятно на преклонна възраст.

Оригиналът на тази книга е написан на коптски, т.е. египетски. Запазен е обаче превод на етиопски от 1572–1573 г. от „дякон Гавраил Египтянинът, син на мъченика Йоан Колобос , по заповед на Атанасий главнокомандващ на етиопската армия, и по заповед на кралица Марджам Сена“. Етиопският текст заедно с френски превод на тази книга е издаден през 1883 г.: от Hermann Zotenberg: Chronique de Jean, évêque de Nikiou / texte éthiopien publié et traduit par H. Zotenberg, Париж, 1883. Английски превод на етиопския текст издаден от Zotenberg е направен от R. H. Charles: The Chronicle of John, Bishop of Nikiu: Translated from Zotenberg’s Ethiopic Text, 1916. Английският текст е преписан от Roger Pearse, Ipswich, UK, на 26 октомври 2002 г. Настоящето издание е превод от английски на български.

Хрониката завършва с капитулацията на Александрия, което окончателно поставя Египет под арабска власт през 642 г. Това означава, че епископ Йоан е съвременник на император Ираклий и българския княз Кубрат. Това прави особено ценни сведенията на тази книга за българската история.

Книгата съдържа важни сведения за българска история:

Въстанието на Виталиян срещу император Анастасий по повод на прогонването на българските епископи от техните катедри. От особено значение е, че за година 512 Йоан от Никиу нарича района между Стара планина и Дунав – провинция България;
За посещението в Цариград на Боа, княгиня на „външните хуни“ (за разлика от онези хунски народи, живеещи в рамките на империята) и нейната военна помощ на империята;
Ранните покръствания на хунски владетели (Ярокс, Грепес) от северното Черноморие по времето на император Юстиниан;
Ценни сведения за биографията на княз Кубрат: за неговото пребиваване в Цариград като принц и заложник, за неговото покръстване, за приятелството му с бъдещия император Ираклий, за намесата му във вътрешната политика на Византия и др. Това е единственият и уникален източник за тези сведения.

Големият български историк Ганчо Ценов насочва вниманието на българската общественост още през 1910 г. към тази важна за българската история книга, виж страници 161, 253, 254, 256, 335, 337, 338, 535, 569, 572 в неговият забележителен труд.

Нека отбележим, че тази хроника използва сведения от по-ранни хроники, някои от които вече издадохме в български превод , а множество събития са преразказ от Хронографията на Йоан Малала.

И така драги читателю, надявам се, че тази книга ще стане ценно допълнение на твоята историческа библиотека.