Описание

Изданието е двуезично – на руски и български език.

​Сборникът с разкази на А. П. Чехов представлява билингва: оригиналният текст на руски език се съпровожда с паралелен превод на български език.

Първите си стъпки в литературата Антон Павлович Чехов (1869 – 1904) прави с хумористичните си разкази и фейлетони, които издава в столичните списания. Именно тези разкази, разкриващи хумористичния талант на писателя, са включени в този сборник. Той ще бъде интересен и полезен на всички, които изучават руски език и искат да разширят речниковия си запас и културния си кръгозор, особено на учениците в руските училища.

***

Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на „Петербургската академия на науките“, по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност „Чайка“, „Три сестри“, „Вишнева градина“ и „Вуйчо Ваньо“ в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в „Мъжката класическа гимназия“, която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в „Медицинския факултет“ на „Московския университет“. През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание „Стрекоза“, като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази -„Приказките на Мелпомен“, а по-късно и „Пъстри разкази“(1886). През 1887 година сборникът му „В полумрака“ е отличен с престижната „Пушкинска награда“. През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите „Иванов“, „Горски дух“, „Сватба“ и водевилите „Мечка“ и „Юбилей“, като първата му пиеса „Иванов“ е поставена на сцена през 1887 година в московския театър „Корш“.

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта „Степ“, пиесата „Вуйчо Ваньо“, няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието „От Сибир“. След завръщането си в продължение на 5 години (1890 – 1894 г.) пише книгата „Остров Сахалин“. Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите „На заточение“ и „Палата #6“. Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа „Дамата с кученцето“, който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“ превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на „Чайка“. Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.