L’EUROPEO 99: Сам избрах смъртта

Описание

Едно от най-вълнуващите издания на списание L’Europeo, което, посветено на смъртта, всъщност празнува живота.

Какво обединява Сократ и Хитлер, Ван Гог и Клеопатра, Вирджиния Улф и Владимир Маяковски? Досещате се, че със сигурност не е начинът, по който са живели. Обединявава ги начинът, по който са си отишли от този свят.

Чрез самоубийство.

Да сложиш край на живота си от хилядолетия е обект на философски и религиозни спорове, културологични и антропологични анализи, извор на макабрено вдъхновение за всички видове изкуство, акт на политически и социален протест, най-вече повод за дълбок размисъл относно тъмните сенки в природата на човека, единственото същество в природата, което съзнателно решава да прекрати съществуването си. Ерос и Танатос, любовта и смъртта продължават да вървят ръка за ръка през епохи и цивилизации, оставайки и до днес най-страшните, странни и необясними изпитания за всеки от нас, откакто Адам и Ева тръгнаха по грешната земя.

Сред темите в броя:

Сократ, Сенека, Дельоз – когато големите мислители изгубят смисъла;
От Есенин до Маяковски – черната жътва сред руските поети;
Цветаева и нейната невероятна трагедия;
Музиката, която убива – непознатите юридически казуси;
Майкъл Хътчинс, твърде чувствителен за този свят;
Изгубеният смях на Робин Уилямс;
Легендата Силвия Плат и нейната газова печка;
Адолф, Ева, Йозеф, Магда и още макабрени германски истории от бункера и извън него;
Сложният път на Жул Паскин, завършил толкова необичайно, колкото необичаен бе и самият той;
Особености на термините „камикадзе“ и „харакири“. Богатият японски принос по темата;
Осаму Дазай и Юкио Мишима;
Чезаре Павезе и животът като професия;
Изчезването на Франческа Удман;
Самоубийците на Путин – анализ на (донякъде) загадъчната суицидна епидемия сред водещи обществени фигури в Русия;
Истории от и за Джефри Епстийн;
Това и още много в L’Europeo: Сам избрах смъртта – брой 99.