Колорадеца

​Младата Стефани е на стаж в седмичника „Островни вести“. Двамата му издатели – журналисти ветерани, разпалват страстта й към професията (и я подлагат на своеобразен изпит) със загадка, останала неразкрита четвърт век.

Труп на млад мъж е открит на брега на островче край мейнското крайбрежие. Не може да се установи нито кой е, нито какво е причинило смъртта му. Как се е озовал там – на стотици километри от мястото, на което е започнал денят му?

Това е една история, която си е само тяхна – на онези двама репортери от старата школа. Те решават с кого да я споделят. Докато я разказват, изплуват все повече странни подробности, и при опитите им да открият отговорите, историята става още по-странна.

„Колорадеца“ е история за самата мистерия… е, неразгадана мистерия. История за загадка, противоречаща на формулата, на която обичайно се подчиняват подобни четива. История, която завинаги се загнездва в съзнанието.

Кинг е написал съвършения детективски роман. Нищо паранормално, много необяснимо, никакви отговори. Често не получаваме отговори, защото някои събития са необясними. Но не и в книгите на Краля – той доказва, че в живота може да се случи – и се случва – всичко. Дори ако за това са необходими магия, зло или паранормални явления.

„Колорадеца“ ще се превърне и във ваша история, когато се гмурнете в страниците на тази книга (чете се на един дъх!) и се запитате: „А ако разгадаем неразгаданото, какво остава?“

***

Стивън Кинг, известен като „Краля на ужаса“ е американски писател, който твори в жанровете ужаси, трилър, фантастика и мистика. Книгите му са издадени в тираж над 350 милиона екземпляра, което превръща автора в един от най-четените и продаваните писатели на XX век. Кинг е автор на 50 романа, като 7 от тях са под псевдонима Ричард Бакман, както и на 5 научнопопулярни книги. Голяма част от неговите произведения са екранизирани, като филмите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията „Най-добър филм“. Световно признатият майстор на съспенса е носител на множество награди, сред които и „Националния медал на изкуствата за 2014 година“.

Стивън Едуин Кинг е роден през 1947 г. в Портланд, Мейн в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. Когато Стивън е на 2 години баща му напуска семейството и за неговото възпитание, както и за това на по-големия му брат Дейвид се грижи единствено майката. Първите си истории талантливото момче започва да пише на 7-годишна възраст, след което ги продава на своите съученици. Когато е 13-годишен Стивън намира кашон със стари книги на баща си (предимно хорър и научна фантастика), което силно повлиява на младия писател. След като завършва местното училище Кинг се записва в „Университета“ в Мейн, където изучава английска филология. Там той започва да пише в училищното списание, като има собствена колона, наречена „Боклукчийската кола на Кинг“, като историите, поместени в нея, са вдъхновени от различните почасови работи, които Стивън си намира, за да се издържа. През 1966 година Кинг публикува първия си разказ „Аз бях тинейджър, обирджия на гробове“, който вероятно е замислен в периода, когато Кинг е работил като гробар. След това той започва да пише разкази за мъжки списания, като голяма част от тях са събрани в сборника „Нощна смяна“. През есента на 1971 година Кинг започва работа като преподавател по английски език в Хемпдън, Мейн. През същата година се жени за своята колежка Табита Спърс. За съжаление недоимъкът си казва думата и Кинг е принуден да гледа първото си дете в каравана, в малкия провинциален град.

През 70-те и 80-те години Кинг започва работа върху няколко романа, сред които е историята за момиче, надарено със свръхестествени способности – „Кери“, но тъй като не може да избере подходящ завършек, го изхвърля на боклука. Неговата съпруга за щастие намира ръкописа и настоява Стивън да го завърши. Романът е публикуван през 1974 година от издателство „Doubleday“, като за него Кинг получава аванс в размер на 2500 долара. След това издателството продава авторските права на „Кери“ за 400 000 долара на „NAL“, като половината от сумата е за Стивън. Това от своя страна му позволява да прекъсне да преподава и да се отдаде изцяло на писане. Впоследствие романът е успешно екранизиран. Докато живее в Боулдър, Колорадо той написва завладяваща книга за шизофреничния баща Джак Торънс – „Сияние“, като през 2013 година излиза неговото продължение озаглавено „Доктор Сън“. Тогава се ражда и идеята за серията от истории за призрачния стрелец Роланд, озаглавена „Тъмната кула“. Кинг споделя, че седемтомната поредица е вдъхновена от „Властелинът на Пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, но главното място, където се развива действието по-скоро прилича на град от Дивия Запад, отколкото на Средната земя. Други писатели, послужили за пример и муза на Кинг, както и персонални любимци са Рей Бредбъри, Едгар Алан По и Питър Строб, на който единствен позволява да му бъде съавтор в романът „Талисманът“ и неговото продължение „Черният дом“. Други известни произведения на Стивън Кинг са „Възкресяване“, „Търси се. Който си го намери, за него е“, „Бягащият човек“.

Въпреки космическият успех на романите му, които го превръщат в един от най-богатите писатели в историята на литературата, Стивън Кинг заедно със семейството си и до днес живее в Мейн – този особен град с особени хора и неизчерпаем източник на идеи за автора. „Краля“ на ужаса и трилъра е понесъл немалко критика, относно необичайните си идеи, но едновременно с това те здраво захващат читателя в чудовищните си лапи и не го пускат до края, който почти никога не е „щастлив“. Смята се, че именно животът в малкото, провинциално градче Мейн и суровите нрави на хората са повлияли изключително много върху сюжета на голяма част от романите му. Всичко останало, разбира се, е плод на въображението му, което трябва да признаем е невероятно и феноменално. Някои от произведенията му са се превърнали в „класика в жанра“ и то не за друго, а защото случките и персонажите са взети от реалния живот. С книгите си ексцентричният автор отваря малка вратичка към мрачното подсъзнание на читателя и докато се усети, той е попил всяка дума от страниците. Най-страшното, обаче, идва нощем – тогава ни полазват студените тръпки и бавно навлизаме в Царството на трилъра и всичко оживява от магическата писалка на „Краля“. А кой е той и на какво е способен вече ни е много добре известно…