Помни ми думата

След успеха на стихосбирките Вдъх и Сърцебиене, Петър Петров ни приканва да помним думата му. Новата поетична на книга на Петър Петров – „един постмодерен Дон Кихот“, който „няма сили да не обича“. Авторът е от тези хора, за които е неустоимо изкушението да изследват неочакваните обрати в писането, да намират нови пролуки отвъд езиковите правила, но и да поддържат собствен стил на изразяване. Поезията, посочва той, е инстинкт, право на личен отговор в епохата на тоталната безотговорност, но и на предизвиканото в междуредията на дните мълчание в бъбривото ни и капризно глобално общество. В едно от стихотворенията той изповядва идеята, че хората трябва да си представят съвестта като орган от човешкото тяло, за който е крайно необходимо да се полагат ежедневни грижи – както за всички останали части на организма. Постилам ти това многоточие.Ела. Отдъхни си.От себе си.Сега.