Край река Пиедра седнах и заплаках

Поетичен и нежен разказ за тайнството на любовта, за силата на живота и магията на истинската вяра.

Всички любовни истории си приличат. В тях винаги има нещо, което ни доближава до вечността, защото именно в любовта е ключът към големите тайни на битието.

Какво става, когато съдбата неочаквано събира разделените преди десет години влюбени? Тя вече се е научила да бъде твърда и силна и да крие чувствата си. Той се е обърнал към религията и се е превърнал в духовен водач, надарен със способността да върши чудеса. Двамата се отправят на пътешествие, осеяно с подводните камъни на минали обиди и стари разочарования. На брега на река Пиедра те ще открият така дълго търсените отговори на загадката, наречена любов.

Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, две пъти или десет пъти в живота си – винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.

Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.

И ни спасява.