Царица Елеонора Българска

​Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната й книга „Пепел от мислеща тръстика“ („Хермес“, 2021 г.).
Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“.
Живее и работи в Търговище.

И се появиха Князът и Княгинята, хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен, леко накуцващ – страдалец! – полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон… И тя – с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение…

За деветте години на своето царуване – бляскавите и трагични години на Балканските войни – от мащеха на височайшите сираци царица Елеонора се превръща в Майка на Отечеството. Световната преса я нарича „Коронованият ангел на България“.
Последното й желание е изпълнено: погребана е в святата българска земя, до стената на Боянската църква, която лично бе спасила от разрушаване и така я бе подарила на поколенията и на света.