Съли, Съсльо и нашествието на Горностая. Коварният план на господин Кривич

​”Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал – с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът – отдолу, а Горностая – на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това.

Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка – през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям – ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. Сядахме на дънера до него да си починем и да послушаме птиците в клоните над нас, а аз всеки път тайничко се надявах да зърна муцунката я на Съсела, я на Горностая.

Не знам дали заради приказката, дали заради героите ѝ, или просто заради обичта, която татко ми даваше, се влюбих в Нашата гора. Винаги, когато можех, поемах по пътечката. Знаех, че камъкът си е там, макар и вече не толкова голям и не толкова далече, колкото ми се е струвало.

Това е моята приказка за Съли, Съсльо и Горностая. Такава, каквато ми я разказа камъкът, когато татко вече го нямаше…”

– Димана Гуляшка

***

За хората като Димана Гуляшка сме свикнали да казваме, че са късметлии – да отраснеш като внучка на разказвачи като Андрей Гуляшки и Георги Караславов, с баща скулптор и майка художник-сценограф, си е като да дишаш съвсем друг въздух.

Учи режисура във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” в класа на Димитрина Гюрова и докато следва, стъпва на сцената на Народния театър “Иван Вазов” с ролята на Стайка – жената на Боримечката, в постановката “Под игото” на режисьора Филип Филипов.

Животът я върти в шеметната си шарения, за да се окаже сред леко намусения климат на Албиона, където обаче озарява с усмивката и заразяващия си смях не само любимия си съпруг, деца и внуци, но и малчуганите от българското училище в Лондон, докато работи в Библиотеката.

Още в първата си книга – “Panta rhei/Всичко тече…” даде сериозна заявка, че няма да се даде лесно на предците си и ще защитава достойно литературните им постижения с таланта и вдъхновението си, защото генетичната закваска няма как да не направи каймак!