Японско-български речник

Речникът съдържа около 5000 думи, отразяващи най-активния лексикален фонд на съвременния японски език. За основа е взет лексикалният минимум от 4833 думи за второ ниво на изпита за професионално владеене на японски език, като е използвано последното преработено издание на Japanese Language Proficiency test: Test content Specifications. (Tokyo, 2002).Съставител на речника е Братислав Иванов, дългогодишен преподавател по Фонетика, графика и лексикология на съвременния японски език в Софийския университет, а редактор – Калина Йорданова, преподавател по японски език в Софийския университет.Добре е овладяването на лексикалния и на йероглифния минимум да протича едновременно, като за тази цел се препоръчва използването и на “Японски йероглифен речник:rdquo; (Изток-Запад, 2005). ПРЕДГОВОР Речникът съдържа около 5000 думи, отразяващи най-активния лексикален фонд на съвременния японски език. За основа е взет лексикалният минимум от 4833 думи за второ ниво на изпита за професионално владеене на японски език, като е използвано последното преработено издание на Japanese Language Proficiency test: Test content Specifications. (Tokyo, 2002).Заглавните думи са подредени по реда на японската азбука gojuuon, който е и най-често срещаният ред в подобни издания. Японските думи са записани с хирагана, а заемките от други езици – с катакана. Когато думите имат и йероглифен запис, той е даден в квадратни скоби.Всяка дума е определена като част на речта, а при глаголите са посочени също така типът на спрежението и категорията преходност/непреходност. В японската лингвистична традиция местоименията и някои наречия за време обикновено се разглеждат като подкласове на съществителните. Този подход е следван и тук. Специално са уточнени думите, които могат да функционират като различни части на речта – например като съществителни и na-прилагателни. Използваните съкращения, дадени в кръгли скоби, са на основата на английския език и са общоприети в японистиката.В преводната част по-далечните значения са отделени с две наклонени черти, а по близките – със запетая. Когато запетаята не разграничава достатъчно ясно отделните преводи, вместо нея е използвана точка и запетая.В приложение към речника са дадени образци от спрежението на глаголите, i-прилагателните и na-прилагателните.В този си вид речникът може да се използва от всички, които имат интерес към японския език. Добре е овладяването на лексикалния и на йероглифния минимум да протича едновременно, като за тази цел се препоръчва използването и на :”Японски йероглифен речник:rdquo; (Изток-Запад, 2005).