Във включената тук документация на Летописеца се намира автентична информация не само за комитетското десетилетие – Старозагорското (1875) и Априлското (1876), но и за политическите борби и за дейците им след Освобождението, на които Захарий Стоянов е съвременник, а и не рядко участник, каквито са Кресненско-Разложкото въсание (1878-1879), превратът, извършен от княз Александър Батенберг (1881) и времето на пълномощията (1881-1883), “емигрирането” му в Пловдив и заставането начело на съединисткото движение и извършването на Съединението и войната за неговата защита (1885), детронирането на княз Александър и малодушието му, завършило с абдикацията (1886), русофилските бунтове (1887) и страданието за погубените най-близки приятели, оказали се на другата страна на барикадата. Тук от първостепенно значение е богатата кореспонденция със Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Ризов, братята Тома и Георги Кърджиеви, Григор Начевич, д-р Константин Стоилов, д-р Васил Радославов, Иван Андонов, секретаря на княз Александър Батенберг – Александър Головин и неговата съпруга Анастасия Головина, Михаил Драгоманов, Михаил Елпидин, Замфир Арбуре и др.